Църковна
Политическа
Етнографска
Краеведска
Историческа
Общество

"Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. Принос към историята на гр. Дупница", Дупница, 1940 година

Асен Меджидиев, 1940

Описание

Предлаганият труд "Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането" (Принос към историята на гр. Дупница) иде да допълни книгата ми "Гр. Дупница до освобождението", излезла през 1935 г. В случая предлаганите материали, подредени по место, да послижат на онзи, който ще пожелае да напише целостната история на града.

Подреждането, животоописанието на бележитите дупничани от тази епоха, един век и повече назад, става много трудно, защото те са работили през най-ранните години на нашето възраждане. Всичко, каквото може да бъде принос за това, е изчезнало, забравено; техните съвременници вече ги нема - отдавна са умрели и спомените за дейците изчезнали. Затова моята задача, в случая беше трудна. Съвсем не сметам, че с настоящия труд давам на четещата публика и моите съграждани една целостна работа, защото това, за сега поне, е невъзможно. Може би още много материали ще се съберат, но това, което съм събрал и подредил, ще послужи като материал на идните изследвачи в тази област.

Именитите дупничани от нашето възраждане, които самоотвержено работиха през целия си живот за духовната и политическа свобода на народа ни, напълно заслужават едно подробно животоописание. Техните имена требва да бъдат извадени из мрака на забравата, техната дейност - проучена и изследвана и бъдат посочени на идващите поколения, като пример, достоен за следване. Както те се гордеят с прибавяне към името си прилагателното Дупничанин - от името на родния си град, така и дупнишките граждани требва да се гордеят, че чрез тех са взели дейно участие в културния възход на българския народ.

Много пъти чувам мои съграждани да подценяват културно-просветната и обществена роля на родния си град в миналото, без да са си дали труд и да прегледат историята му, за да се възгордеят, а не да се срамуват, защото той заема значително предно место в историята на нашето културно и национално възраждане.

На некои места ми се удаде възможност да поправя известни неща, които погрешно съм предал в първата си книга "Дупница до освобождението". Новите ми изследвания дадоха нова светлина, за да бъдат допълнени и поправени.

Българското читалище е самобитна народна организация, където се роди нашето възраждане. Тук израстнаха, оформиха се и закалиха онез, които понесоха на плещите си тежкия кръст на будителството. Бележитите дупничани-възрожденци са били също и големи читалищни дейци. Те беха измежду първите им създатели.

Днес читалищата продължават просветната дейност на своите предходници при съвсем други и много по-благоприятни условия на сгради, книжнина и дейци. Те са си поставили благородната задача да събират разнесените тук-таме, откъси от миналото на своите градове и села, изразени в черковно-училищни паметници, стопанство и бит, народни приказки и песни, шевици, разбарство, изографство и книжнина; да бъдат открити имената на дейците от тази славна епоха и проследена техната дейност, като издават сборници.

Нашето читалище, което е едно от първите в България, издаде своя "Юбилеен сборник", който е един ценен принос за културната история на Дупница.

Предлаганият мой труд беше прегледан и преценен от читалищното настоятелство. То благосклонно прие издаването му. С това си решение читалището пристъпва към осъществяването на една от поставените си задачи. Аз сърдечно благодаря на читалищното настоятелство, с което ме поощрява и занапред да се ровя с усърдие в праха и забвението на миналото на града и околията.

гр. Дупница, Ден на народните будители 1939 г.

Асен Хр. Меджидиев

За автора

Асен Христов Меджидиев е роден в Дупница на 1 ноември 1899 г. Произхожда от видния революционен род Меджидиеви - баща му е единственият дупничанин - участник в Априлското въстание като четник на Панайот Волов. Асен Меджидиев е възпитаник на Дупнишката гимназия "Цар Борис III" (1919), където учител му е видният историк Никола Додов. Меджидиев завършва История в Софийски университет през 1923 г. с насърчение от професорите Анастас Иширков и Васил Златарски. Член е на "Студентското географско дружество", на Туристическото дружество "Рилски езера", учител във Враца, Горна Джумая и Дупница. Организира дейността на Учителския институт в Дупница след 1935 г., когато е и околийски училищен инспектор. Редактор е на в-к "Светлина". След 9 септември 1944 г. е репресиран. Пише над 20 краеведски ръкописа, повечето неиздадени. Умира на 14 януари 1985 г.

Източник

Сканирана от оригинален екземпляр.

Още от този автор

Краеведска
Общество

"Дупница: Летовища, стопанство, култура", Дупница, 1937 г.

Иван Лабутов, Петър Гьозлиев, Давидко Янев, Асен Меджидиев, 7 юли 1937 г.

"Дупница: Летовища, стопанство, култура" е алманах, издаден от Българския туристически съюз - клон Дупница "Рилски езера" през 1937 г. Неговите автори са видните дупнишки общественици: д-р Иван Лабутов, Давидко Янев, Асен Меджидиев и Петър Гьозлиев.

Дупница е средопътище, през което минават ежедневно със стотици коли за Македония и вътрешността на България, за Рилската св. обител и Рила планина. През нея минава и нормалната линия София - Дупница, която до края на годината ще стигне до Горна-Джумая.

Ала колцина знаят нещо за нея? - Повечето я преминават и остават със спомена за хубавата вода, свежия въздух, чудните панорами на Рила пл., изобилието от овощия.

Но Дупница има своя културна история, свой стопански и духовен живот, които са от интерес за българското гражданство.

Съвременният интензивен живот бързо похабява физически и духовно людете. Те се нуждаят от отмора и възстановление на сили. Но не всички селища, обявени за летовища, отговарят на нужните изисквания.

Един град, който не е обявен за курорт, но който притежава всички условия за едно прекрасно летовище, това е Дупница.

Слънце, въздух, вода, изобилие на хранителни припаси, овощия и зеленчук, хубави гледки, места за близки и далечни излети, култура и заведения за удоволствие и развлечения - всичко това е идеално съчетано в Дупница. Културно и гостоприемно гражданство, хубави и чисти жилища, просторни и в зеленина и овощни дървета потънали дворове. В самия град борови и дъбови гори.

Освен това в Дупница и нейната близка околност има исторически паметници за траки, римляни, славяни, българи и от турското нашествие - конакът на Кърджалията, Каргалията Сюлейман, Рилският монастир и др.

Именно популяризирането на всичко това си постави за задача туристическото дружество и редакционният комитет на настоящата книга.

Доколкото сме постигнали целта, това ще има да кажат нашите съграждани.

Дупница, юлий 1937 год. Редакционният комитет

Етнографски
Политически
Краеведски

"История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от XIV в. до 1912-1963 г."

Асен Меджидиев, 1968

Задълбочено изследване за историята на Дупница и Дупнишко от видния краевед Асен Меджидиев. Съдържа 162 снимки и илюстрации, както и 3 плана на черкви.