Стара Дупница

Историята на Дупница и околията в снимки, документи и материали.

Военна
Църковна
Политическа

"Духовни Беседи (Държани пред войниците от 14 п. Македонски полк)", Печатница фонд Втора армия, 1918 година

Димитър Шатровски, 1918

Дупнишкият свещеник Димитър Шатровски е полеви свещеник в 14 пехотен Македонски полк по време на Първата световна война (1915 - 1918 г.). През 1918 г. Щабът на Втора армия издава неговите беседи пред войниците в настоящата малка книжка.

Книги и статии

Военна
Църковна
Политическа

"Духовни Беседи (Държани пред войниците от 14 п. Македонски полк)", Печатница фонд Втора армия, 1918 година

Димитър Шатровски, 1918

Дупнишкият свещеник Димитър Шатровски е полеви свещеник в 14 пехотен Македонски полк по време на Първата световна война (1915 - 1918 г.). През 1918 г. Щабът на Втора армия издава неговите беседи пред войниците в настоящата малка книжка.

Политическа

"Предизборен лист на Демократическия сговор", Дупница, 2 ноември 1929 година

Никола Димчев, 2 ное 1929 г.

Предизборен агитационен лист на дупнишката структура на Демократическия сговор от есента на 1929 г. с обзор на извършеното от дупнишкия кмет и привърженик на Андрей Ляпчев - Никола Димчев, по време на първото му управление на града.

Литературна критика
Общество

"За наименованията в периодичния ни печат", в-к "Вестник на вестниците", год. XI, бр. 35, София, 24 май 1927 година

Васил Пундев, 24 май 1927 г.

Дупнишкият литературен критик и революционер Васил Пундев с кратка статия за развитието на термините в периодичния ни печат от Възраждането до 20-те години на XX век.

Досегашният живот на периодичния ни печат е дал вече неговата терминология, която днешното поколение има като нещо добре известно и установено. Тук-там се срещат още колебания и нововъведения (хроника - дневни вести; ежедневник - всекидневник, седмичник и пр.); но езикът улегва в употребяваните думи и изрази. Неотдавнашното пъстро разнообразие в наименованията из периодичните издания, което помнят по-възрастните, става любопитна страница от историята, защото не всеки знае, какъв е произходът на десетината думи, с които постоянно си служим при периодично печатани издания...