Стара Дупница

300 страници от неиздавания фундаментален труд на Йордан Еленин за особеностите и развитието на дупнишкия говор. Съдържа кратки историко-географски и етнографски бележки, сведения за говора, границите на говора, вътрешнодиалектните му различия и характеристики на подговорите и речник на думите. Езиковедският труд е резултат от 15-годишната работа на Йордан Еленин, а останалата част от речника се съхранява в Дупнишкия Исторически музей. Засега ръкописът с повече от 2000 страници е на разположение на гражданите в музея.

„Краеведските изследвания са част от културно-историческото наследство на многовековната българска държава, съчетаващи историята, езика, фолклора, преданията и целия народен бит. В тях се вписва и Дупнишкият край, разположен на вековния кръстопът между Тракия и Македония. В безсмъртната книга на народната памет ечат гласовете на нашите предци, записали кървави страници във вековната летопис на страдалния български народ. Тази историческа памет е светилник в тъмния тунел на вековете. Угасне ли светилникът, угасва и народът.."

Дупнишкият говор обхваща изцяло територията на бившата Дупни-шка околия, като следи границата й. Дори може да се каже,че територията на околията е следяла точно говора, обхващащ селищата между Рила, Верила, Конявската планина, Влахина, Осогово и Благоевградските възвишения.
Говорът включва Горно Дупнишко поле, Долно Дупнишко поле.областта Разметаница, Рило-Кочериновското поле /Рилското корито/, в чиито райони всъщност битуват и отделните подговори.

Дупнишкият говор граничи на североизток със самоковския говор, на северозапад с радомирския, на запад с кюстендилския и на юг с благоевградския говор, като в допирните си точки изпитва влиянието им и има с тях някои общи черти...

Кратка информативна научна статия на гл. ас. Иван Стоилов Хаджийски за историята на наименоването на квартали, улици и площади в Дупница през 20. век.

През 1880 г. дупнишките първенци основават първата благотворителна организация в града, вследствие на уголемения брой бежанци от Македония, забегнали в свободното Княжество заради Руско-турската Освободителна война и Кресненско-Разложкото въстание.

Целта на Дубнишкото благодетелно дружество е: материалното подпомаганье, без разлика на вера и народност на всичките бедни бежанци пострадали от последните събития на войната и настоящему жители на Дубницкий окръг.

Лични документи на литературния критик, публицист и революционер от Дупница - Васил Пундев.

В септември, ден шести месеца от хилядо осемстотин и деветдесет и втора година роди се в гр. Дубница у Самоковска епархия от православни родители: Марин Михалов и законната му съпруга Александра Василиева отроче от мъжки пол, което се кръсти днес от долуподписаний свещеник: Васил п. Георгиев в прихода на църквата Св. Покров Богородичен и се именува в светото кръщение Васил...