Стара Дупница

Историята на Дупница и околията в снимки, документи и материали.

Литературна критика
Общество

"За наименованията в периодичния ни печат", в-к "Вестник на вестниците", год. XI, бр. 35, София, 24 май 1927 година

Васил Пундев, 24 май 1927 г.

Дупнишкият литературен критик и революционер Васил Пундев с кратка статия за развитието на термините в периодичния ни печат от Възраждането до 20-те години на XX век.

Досегашният живот на периодичния ни печат е дал вече неговата терминология, която днешното поколение има като нещо добре известно и установено. Тук-там се срещат още колебания и нововъведения (хроника - дневни вести; ежедневник - всекидневник, седмичник и пр.); но езикът улегва в употребяваните думи и изрази. Неотдавнашното пъстро разнообразие в наименованията из периодичните издания, което помнят по-възрастните, става любопитна страница от историята, защото не всеки знае, какъв е произходът на десетината думи, с които постоянно си служим при периодично печатани издания...

Книги и статии

Литературна критика
Общество

"За наименованията в периодичния ни печат", в-к "Вестник на вестниците", год. XI, бр. 35, София, 24 май 1927 година

Васил Пундев, 24 май 1927 г.

Дупнишкият литературен критик и революционер Васил Пундев с кратка статия за развитието на термините в периодичния ни печат от Възраждането до 20-те години на XX век.

Досегашният живот на периодичния ни печат е дал вече неговата терминология, която днешното поколение има като нещо добре известно и установено. Тук-там се срещат още колебания и нововъведения (хроника - дневни вести; ежедневник - всекидневник, седмичник и пр.); но езикът улегва в употребяваните думи и изрази. Неотдавнашното пъстро разнообразие в наименованията из периодичните издания, което помнят по-възрастните, става любопитна страница от историята, защото не всеки знае, какъв е произходът на десетината думи, с които постоянно си служим при периодично печатани издания...

Военна

"От Струма до Черна", София, 1917 година

Сотир Янев, 1917

Печатна адаптация на част от военния дневник на Сотир Янев от времето му като взводен командир и адютант на 54-пехотен полк (наричани "чичовците") на Седма пехотна Рилска дивизия по време на Първата световна война.

Неотделен нито ден от моите "чичовци" от начало на войната до днес, и в книгата ми "От Струма до Черна", - читателят ще намери големо еднообразие в мотивите. То съответствува на онова еднообразие, с което се отличават преживяваните дни на бойното поле. Там всеки днешен ден прилича на вчерашния по своите събития. Естествено и преживяванията, въпреки шума и напреженията, остават монотонни.

Освен това подчертавам, че предлаганите работи са случайни, без претенция за подробна и основна разработка. Немах възможност това да сторя при бойна обстановка. Моето желание беше да запиша настроения и моменти от живота на бойното поле, преживени интимно или с моите "славни другари и незаменими чичовци".

Юний 1917 год.

Завоя на Черна. С. Я.

Политическа
Революционна
Историческа
Общество

"От Ньой до свободата на Македония", София, 1933 година

Никола Коларов, 1933

Българският общественик и деец на македонското легално движение Никола Коларов от Дупница с кратка книга за Ньойския диктат от 1919 г. и борбата на македонските българи.

Договорът за мир, подписан в парижкото предградие Ньойи, на 27 ноемврий 1919 год., между България и съюзените и сдружени сили, който разпокъса българския народ и му отреди плачевно съществувание, е почти непознат у нас. Докато Версайлския договор е въведен вече в учебната програма на немските училища, в България, политически и партийни дейци, които кръстосват на длъж и шир страната, не намират за нужно даже да говорят за Ньойиския договор - същинският източник на тежкото и непоносимо положение, в което е изпаднал българският народ. Впрочем, нема да сгрешим, ако кажем, че този договор е непознат и за повечето българи, които ръководят общественото мнение и политическата мисъл у нас.

В това време на морален упадък, пораженщина и отстъпление от големите национални идеали, партийните деятели и онези, в чиито ръце е поверено кормилото на държавния кораб, се плъзгат по една повърхност, която води българския народ към още по-страшни беди и нещастия, когато би требвало, точно в тези критически моменти за племето ни да се отдадат на една упорита и системна народополезна дейност.

За тех и дълг към поробените българи почти не съществува, нито пък събитията, които светкавично се развиват около нас, могат да ги отдръпнат от страстните партийни борби, в които проявяват удивително постоянство и завидна енергия. Като че ли нема за тех поле, на което биха служили, както на свободната българска държава, така и на каузата на нашите сънародници, които пъшкат под чуждо иго.

И ако в душата на всеки родолюбив и добросъвестен българин кипи справедливо възмущение към онези, които ни разпънаха в Ньойи - не по-малко възмущение би требвало да се отправи и към своите, които мълчат и бездействуват, докато и по служба, и по дълг требваше да щадят и събират народните сили, за да ги използуват само в една открита и неспирна борба за избавлението на българския народ.

Македонският въпрос, който след Ньойиският договор навлезе в една още по-остра фаза, според нашето дълбоко убеждение не е въпрос, засегащ само македонските българи. Той все си остава жизнен въпрос за целокупното българско племе. От неговото правилно разрешение не биха спечелили само македонските, но и останалите българи от свободната българска държава и от другите поробени краища. Този въпрос е бил в миналото, требва, както сега, тъй и в бъдеще, да остане дълбоко залегнал в сърцето на всеки българин, който желае една по-друга участ на своя народ.

При това тъпо безразличие, което е свило гнездо дори и в онези, които би требвало да бъдат болезнено отзивчиви към страданията на нашия онеправдан и озлочестен народ, при тази нагла пораженщина, която шествува из пределите на свободното българско царство, при тая страшна опасност, която е надвиснала над целото българско племе - крайна необходимост се явява поне здравите, почтените и дейните българи да стегнат фронта на родолюбието и се противопоставят, с цената на всички жертви, срещу гибелните домогвания отвън и вътре.

Следващите страници имат единствената задача - без да претендират да направят една изчерпателна анализа на Ньойиския договор и да изложат по-обширно македонския въпрос - да изтъкнат само некои от по-съществените постановления на този договор, да покажат последиците от него за България - и по-специално за Македония - и да хвърлят малко светлина върху целите на македонското освободително движение, защото и днес още съществува недоразумение - впрочем, злоумишлено създавано и поддържано от известни среди - що се касае до гигантската борба, която, с толкова усилия и с толкова жертви, водят поробените и прокудени македонски българи.

А тази борба, която всъщност е и първата и най-сериозна бариера срещу сръбския устрем към Искър, Янтра и Черно море, повелява съчувствието и съдействието на всеки българин, за да не се отиде до нова Беласица, или до нов Шишманов гроб.

Н. Коларов

Историческа

"Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография", София, 1994 година

Иван Божилов, 1994

"Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). Генеалогия и просопография" е плод на 12-годишните издирвания и научна интерпретация на И. Божилов за фамилията. Книгата е разделена на две части - Асеневци в България и Асеневци във Византия. Като приложения са прибавени и данни за представители на Асеневата фамилия във Франкска Морея, Трапезунд, Кримска Готия, Молдова, Кипър, Венеция, Неапол и о. Кефалония. Приложено е генеалогическо дърво на фамилията Асен и родословното дърво на царица Елена в Матейче.

От разгледаните 58 души от фамилията в България четиринадесет са български царе, седем - съцаре, трима - деспоти и двама - севастократори. Особен интерес предизвиква историята на 83 представители на Асеневия род във Византия, произхождащи от "блестящия, великолепния василевс на мизите Асен". Сред партньорите и родствениците на Асеневци ще срещнем имената на най-блестящите късновизантийски фамилии на Палеолозите, Кантакузин, Дука, Ласкарис, Торник, Раул, Меликес. Фамилията е излъчила две византийски императрици, един съимператор, трима деспоти, трима севастократори, двама паниперсевасти, един велик дук, двама велики примикюрни, управители на Морея, Мелник, Лемнос, Перитеорион, Виза, Мистра, Константинопол, Коринт, Мухли, Имброс, пълководци, дипломати, химнографи и т.н. "