Краеведска
Общество
Историческа

"Стоб в светлината на историята (по случай освещаването на училището)", в-к "Светлина", год. II, бр. 93, Дупница, 27 ноември 1922 год.

Давидко Янев, 27 ное 1922 г.

Описание

Кратка статия на Давидко Янев за историята на родното му с. Стоб, публикувана в авторитетния дупнишки в-к "Светлина".

Мнозина познават малкото селце в полите на югозападна Рила. Мнозина са минавали край него, а други са били там и познават и стобчанина. Познават го като добродушен, гостолюбив, любознателен, предприемчив.

На мнозина е известен Стоб с чудно хубавите земни пирамиди, за които творческата народна мисъл е сплела легендата за "сватовете".

От друга страна, първокачествения тютюн, който се произвежда му е създал име на тютюнопроизводителен център.

Но напоследък интереса към Стоб е по-голям от други път. Пише се, говори се за това малко селце, защото усилия, труд тежък полагаха жителите му за едно културно дело.

И ето венеца на благородните усилия е сплетен. Гордо и величествено се издига монументалната сграда над селото. Храм се съгради, храм на новата религия - Светлината!...

За автора

Давидко Янев Дробачки (1893 - 1944) е български общественик, юрист и политик, кмет на Дупница (1939 - 1944), роден в с. Стоб. Брат е на известния общественик Сотир Янев.

Източник

Броевете на в-к "Светлина" са сканирани и предоставени за свободно четене от Исторически музей - Дупница.

Още от този автор

Краеведска
Общество

"Дупница: Летовища, стопанство, култура", Дупница, 1937 г.

Иван Лабутов, Петър Гьозлиев, Давидко Янев, Асен Меджидиев, 7 юли 1937 г.

"Дупница: Летовища, стопанство, култура" е алманах, издаден от Българския туристически съюз - клон Дупница "Рилски езера" през 1937 г. Неговите автори са видните дупнишки общественици: д-р Иван Лабутов, Давидко Янев, Асен Меджидиев и Петър Гьозлиев.

Дупница е средопътище, през което минават ежедневно със стотици коли за Македония и вътрешността на България, за Рилската св. обител и Рила планина. През нея минава и нормалната линия София - Дупница, която до края на годината ще стигне до Горна-Джумая.

Ала колцина знаят нещо за нея? - Повечето я преминават и остават със спомена за хубавата вода, свежия въздух, чудните панорами на Рила пл., изобилието от овощия.

Но Дупница има своя културна история, свой стопански и духовен живот, които са от интерес за българското гражданство.

Съвременният интензивен живот бързо похабява физически и духовно людете. Те се нуждаят от отмора и възстановление на сили. Но не всички селища, обявени за летовища, отговарят на нужните изисквания.

Един град, който не е обявен за курорт, но който притежава всички условия за едно прекрасно летовище, това е Дупница.

Слънце, въздух, вода, изобилие на хранителни припаси, овощия и зеленчук, хубави гледки, места за близки и далечни излети, култура и заведения за удоволствие и развлечения - всичко това е идеално съчетано в Дупница. Културно и гостоприемно гражданство, хубави и чисти жилища, просторни и в зеленина и овощни дървета потънали дворове. В самия град борови и дъбови гори.

Освен това в Дупница и нейната близка околност има исторически паметници за траки, римляни, славяни, българи и от турското нашествие - конакът на Кърджалията, Каргалията Сюлейман, Рилският монастир и др.

Именно популяризирането на всичко това си постави за задача туристическото дружество и редакционният комитет на настоящата книга.

Доколкото сме постигнали целта, това ще има да кажат нашите съграждани.

Дупница, юлий 1937 год. Редакционният комитет