Българският общественик и деец на македонското легално движение Никола Коларов от Дупница с кратка книга за Ньойския диктат от 1919 г. и борбата на македонските българи.

Договорът за мир, подписан в парижкото предградие Ньойи, на 27 ноемврий 1919 год., между България и съюзените и сдружени сили, който разпокъса българския народ и му отреди плачевно съществувание, е почти непознат у нас. Докато Версайлския договор е въведен вече в учебната програма на немските училища, в България, политически и партийни дейци, които кръстосват на длъж и шир страната, не намират за нужно даже да говорят за Ньойиския договор - същинският източник на тежкото и непоносимо положение, в което е изпаднал българският народ. Впрочем, нема да сгрешим, ако кажем, че този договор е непознат и за повечето българи, които ръководят общественото мнение и политическата мисъл у нас.

В това време на морален упадък, пораженщина и отстъпление от големите национални идеали, партийните деятели и онези, в чиито ръце е поверено кормилото на държавния кораб, се плъзгат по една повърхност, която води българския народ към още по-страшни беди и нещастия, когато би требвало, точно в тези критически моменти за племето ни да се отдадат на една упорита и системна народополезна дейност.

За тех и дълг към поробените българи почти не съществува, нито пък събитията, които светкавично се развиват около нас, могат да ги отдръпнат от страстните партийни борби, в които проявяват удивително постоянство и завидна енергия. Като че ли нема за тех поле, на което биха служили, както на свободната българска държава, така и на каузата на нашите сънародници, които пъшкат под чуждо иго.

И ако в душата на всеки родолюбив и добросъвестен българин кипи справедливо възмущение към онези, които ни разпънаха в Ньойи - не по-малко възмущение би требвало да се отправи и към своите, които мълчат и бездействуват, докато и по служба, и по дълг требваше да щадят и събират народните сили, за да ги използуват само в една открита и неспирна борба за избавлението на българския народ.

Македонският въпрос, който след Ньойиският договор навлезе в една още по-остра фаза, според нашето дълбоко убеждение не е въпрос, засегащ само македонските българи. Той все си остава жизнен въпрос за целокупното българско племе. От неговото правилно разрешение не биха спечелили само македонските, но и останалите българи от свободната българска държава и от другите поробени краища. Този въпрос е бил в миналото, требва, както сега, тъй и в бъдеще, да остане дълбоко залегнал в сърцето на всеки българин, който желае една по-друга участ на своя народ.

При това тъпо безразличие, което е свило гнездо дори и в онези, които би требвало да бъдат болезнено отзивчиви към страданията на нашия онеправдан и озлочестен народ, при тази нагла пораженщина, която шествува из пределите на свободното българско царство, при тая страшна опасност, която е надвиснала над целото българско племе - крайна необходимост се явява поне здравите, почтените и дейните българи да стегнат фронта на родолюбието и се противопоставят, с цената на всички жертви, срещу гибелните домогвания отвън и вътре.

Следващите страници имат единствената задача - без да претендират да направят една изчерпателна анализа на Ньойиския договор и да изложат по-обширно македонския въпрос - да изтъкнат само некои от по-съществените постановления на този договор, да покажат последиците от него за България - и по-специално за Македония - и да хвърлят малко светлина върху целите на македонското освободително движение, защото и днес още съществува недоразумение - впрочем, злоумишлено създавано и поддържано от известни среди - що се касае до гигантската борба, която, с толкова усилия и с толкова жертви, водят поробените и прокудени македонски българи.

А тази борба, която всъщност е и първата и най-сериозна бариера срещу сръбския устрем към Искър, Янтра и Черно море, повелява съчувствието и съдействието на всеки българин, за да не се отиде до нова Беласица, или до нов Шишманов гроб.

Н. Коларов