Политическа
Революционна
Историческа
Общество

"От Ньой до свободата на Македония", София, 1933 година

Никола Коларов, 1933

Отвори PDF

Описание

Българският общественик и деец на македонското легално движение Никола Коларов от Дупница с кратка книга за Ньойския диктат от 1919 г. и борбата на македонските българи.

Договорът за мир, подписан в парижкото предградие Ньойи, на 27 ноемврий 1919 год., между България и съюзените и сдружени сили, който разпокъса българския народ и му отреди плачевно съществувание, е почти непознат у нас. Докато Версайлския договор е въведен вече в учебната програма на немските училища, в България, политически и партийни дейци, които кръстосват на длъж и шир страната, не намират за нужно даже да говорят за Ньойиския договор - същинският източник на тежкото и непоносимо положение, в което е изпаднал българският народ. Впрочем, нема да сгрешим, ако кажем, че този договор е непознат и за повечето българи, които ръководят общественото мнение и политическата мисъл у нас.

В това време на морален упадък, пораженщина и отстъпление от големите национални идеали, партийните деятели и онези, в чиито ръце е поверено кормилото на държавния кораб, се плъзгат по една повърхност, която води българския народ към още по-страшни беди и нещастия, когато би требвало, точно в тези критически моменти за племето ни да се отдадат на една упорита и системна народополезна дейност.

За тех и дълг към поробените българи почти не съществува, нито пък събитията, които светкавично се развиват около нас, могат да ги отдръпнат от страстните партийни борби, в които проявяват удивително постоянство и завидна енергия. Като че ли нема за тех поле, на което биха служили, както на свободната българска държава, така и на каузата на нашите сънародници, които пъшкат под чуждо иго.

И ако в душата на всеки родолюбив и добросъвестен българин кипи справедливо възмущение към онези, които ни разпънаха в Ньойи - не по-малко възмущение би требвало да се отправи и към своите, които мълчат и бездействуват, докато и по служба, и по дълг требваше да щадят и събират народните сили, за да ги използуват само в една открита и неспирна борба за избавлението на българския народ.

Македонският въпрос, който след Ньойиският договор навлезе в една още по-остра фаза, според нашето дълбоко убеждение не е въпрос, засегащ само македонските българи. Той все си остава жизнен въпрос за целокупното българско племе. От неговото правилно разрешение не биха спечелили само македонските, но и останалите българи от свободната българска държава и от другите поробени краища. Този въпрос е бил в миналото, требва, както сега, тъй и в бъдеще, да остане дълбоко залегнал в сърцето на всеки българин, който желае една по-друга участ на своя народ.

При това тъпо безразличие, което е свило гнездо дори и в онези, които би требвало да бъдат болезнено отзивчиви към страданията на нашия онеправдан и озлочестен народ, при тази нагла пораженщина, която шествува из пределите на свободното българско царство, при тая страшна опасност, която е надвиснала над целото българско племе - крайна необходимост се явява поне здравите, почтените и дейните българи да стегнат фронта на родолюбието и се противопоставят, с цената на всички жертви, срещу гибелните домогвания отвън и вътре.

Следващите страници имат единствената задача - без да претендират да направят една изчерпателна анализа на Ньойиския договор и да изложат по-обширно македонския въпрос - да изтъкнат само некои от по-съществените постановления на този договор, да покажат последиците от него за България - и по-специално за Македония - и да хвърлят малко светлина върху целите на македонското освободително движение, защото и днес още съществува недоразумение - впрочем, злоумишлено създавано и поддържано от известни среди - що се касае до гигантската борба, която, с толкова усилия и с толкова жертви, водят поробените и прокудени македонски българи.

А тази борба, която всъщност е и първата и най-сериозна бариера срещу сръбския устрем към Искър, Янтра и Черно море, повелява съчувствието и съдействието на всеки българин, за да не се отиде до нова Беласица, или до нов Шишманов гроб.

Н. Коларов

За автора

Никола Коларов е български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България през 20-те и 30-те години на XX век, лидер на Македонския младежки културно-просветен съюз, близък сподвижник на лидера на ВМРО Иван Михайлов. Роден е в Дупница, в род на бежанци от Царево село, Пиянец, Македония, в семейството на Костадин Коларов. Съпругата на Никола Коларов - Бойка Развигорова, е дъщеря на големия щипски околийски войвода Мише Развигоров.

Източник

Сканирана от оригинален екземпляр.

Още от този автор
Политически
Революционна литература

"Мара Бунева", сп. "Отец Паисий", кн. 1, год. XV, София, 1942 година

Никола Коларов, 1 яну 1942 г.

Никола Коларов за героинята Мара Бунева, застреляла инквизитора на македонските българи Велимир Прелич през 1928 г.:

Мара Бунева е родена през 1901 година въ гр. Тетово. Нейниятъ баща, Никола Буневъ, другарь на бележития публицистъ Матей Геровъ и на д-р Никола Герасимовъ, е завършилъ педагогическо училище въ Скопие. Синъ на старъ и заможенъ търговецъ от Тетово, макаръ и съ това солидно за времето образование, Никола Буневъ приема и продължава професията на своя баща, като става единъ от най-виднитѣ манифактуристи въ тетовската Долна чаршия. Обаче, завидното материално състояние и щастието отъ многобройната му челядь не го затварятъ въ крѫга на личното и семейно блаженство. Той е отъ оня разредъ богати българи въ Македония, за които народното дѣло стоеше надъ всичко. И точно участието на тия българи въ освободителното дѣло увлѣче и народните маси, за да се превърне то въ общонародно, въ общобългарско дѣло. Още младъ, Никола Буневъ влиза в революционната организация и става впоследствие членъ на градското рѫководно тѣло, като бързо се изтъква като единъ отъ най-дейнитѣ и най-просвѣтенитѣ борци и родолюбци въ Тетово. И затова по време на Световната война, когато Тетово бѣ свободно, той става неговъ кметъ. Майката на Мара Бунева, Ана, произхожда сѫщо отъ едно отъ най-виднитѣ и най-заможни тетовски семейства. Тя е дъщеря на голѣмия търговецъ, богатия и родолюбив българинъ Захарий Маноиловъ, който със свои лични средства е построилъ черква въ тетовскитѣ гробища и е вземалъ живо участие въ църковнитѣ борби и въ всички родолюбиви начинания... Нѣкои оприличаваха и оприличаватъ Мара Бунева на Шарлота Корде, на Вѣра Засуличъ. Мара Бунева не е нито едната, нито другата. Защото въ подбудитѣ на Шарлота Корде и на Вера Засуличъ единствена роля играеше политическия елементъ, а не националното чувство и никоя от тѣх двете не украси своето дѣло съ драговолното себепожертвувание на Мара Бунева. Равна на Мара Бунева нѣма въ историята на никой отъ народитѣ, които сѫ се борили за своето освобождение, дори и въ историята на ирландците, чиято освободителна борба най-много прилича на освободителната борба на македонскитѣ българи. Мара Бунева може да се роди само тукъ, въ Македония — страната, която бѣ дала героитѣ от „Ножотъ", отъ върха Видинъ, отъ с. Церъ, Солунскитѣ гемиджии, които подобно на нея геройски се самопожертвуваха въ люта борба съ поробителя. Но върху безсмъртното чело на Мара Бунева грее и другъ ореол — обстоятелството именно, че тя, бидейки жена, можа да извърши тоя безпримѣренъ мѫжествен подвигъ...