Печатна адаптация на част от военния дневник на Сотир Янев от времето му като взводен командир и адютант на 54-пехотен полк (наричани "чичовците") на Седма пехотна Рилска дивизия по време на Първата световна война.
Неотделен нито ден от моите "чичовци" от начало на войната до днес, и в книгата ми "От Струма до Черна", - читателят ще намери големо еднообразие в мотивите. То съответствува на онова еднообразие, с което се отличават преживяваните дни на бойното поле. Там всеки днешен ден прилича на вчерашния по своите събития. Естествено и преживяванията, въпреки шума и напреженията, остават монотонни.
Освен това подчертавам, че предлаганите работи са случайни, без претенция за подробна и основна разработка. Немах възможност това да сторя при бойна обстановка. Моето желание беше да запиша настроения и моменти от живота на бойното поле, преживени интимно или с моите "славни другари и незаменими чичовци".
Юний 1917 год.
Завоя на Черна. С. Я.
Сотир Янев Дробачки е български общественик, политик, публицист и юрист. Началното си образование получава в родното си село Стоб. Завършва средно педагогическо училище в гр. Кюстендил (1904-1909), а през 1924 г. завършва висше юридическо образование в Софийския университет. Специализира право в Швейцария и социални науки и публицистика в Берлин, Германия през 1925 г. Янев членува в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), активен деец в обединителния процес на партията, преименувана в БРСДП (об.), 1932 г. с лидер Янко Сакъзов. В различни периоди Сотир Янев е близък с различни крила от македонското движение, през 1911- 1912 г. е четник в четата на Яне Сандански и завежда архива ѝ. В този период на участие в движението, той пише статии, разкази и фейлетони под псевдонима си С. Я. Хесенцев. По време на Балканската (1912 – 1913) и Първата световна войни (1915 – 1918) Сотир Янев служи като офицер с чин поручик в армията. През Първата световна война е взводен командир и адютант на 54-пехотен полк на Седма пехотна Рилска дивизия. Като адютант за изготвените от него документи ползва псевдонима "поручик Бобошевски". Награден е с Кръст за храброст – ІІ-ра степен, 1917 г. След войните Сотир Янев се отдава изцяло на политико-обществения живот. Като юрист участва в българската делегация на преговорите за подписване на Ньойския договор (1919). През 1920 г. Сотир Янев е един от основателите на в. “Светлина” в гр. Дупница. Той е редактор е във в. “Народ”, всекидневник на БРСДП, където публикува. Сотир Янев публикува и във вестниците “Дума”, “Зора”, “Днес”, “Мисъл”, “Литературен глас” и др. Сотир Янев е избран за народен представител от гр. Дупница в ХХІІ ОНС (1927 – 1931). Той е депутат още в ХХІІІ ОНС (1931 – 1934) и ХХV ОНС (1940 – 1944), а през 1931 г. е председател на Съюза на тютюневите кооперации в България и по негов проект е гласуван Закона за тютюна. През 30-те години, неговите възгледи еволюират от социалдемокрацията към крайната десница. В ХХV ОНС той е председател на Комисията по външните работи и зам. председател на Комисията по правосъдието към НС. През 1938 г. Сотир Янев е награден от цар Борис ІІІ с орден за Граждански заслуги. С парламентарни делегации Янев пътува в Полша, СССР, Чехословакия и Югославия. Сотир Янев е адвокат и защитник по делата на Младен Исаев, Стефан Разсолков, Димитър Чернокозов през 1942 г. Участник е в акцията на Димитър Пешев против депортацията на българските евреи през 1943 г. Янев е убит от комунистическата бойна група на Никола Драганов и Йордан Петров пред входа на адвокатската си кантора на ул. “Калоян” № 1 на 15 апр. 1943 г. Негов брат е дупнишкият кмет Давидко Янев.
Сканирана от оригинален екземпляр.
Сотир Янев, 1936
Политико-философският труд на Сотир Янев върху генезиса, характера и промените в политическите убеждения на човека и обществата. Янев прави сравнителен анализ между различните европейски политически и философски школи, като не пропуска да допринесе с интересни наблюдения от тогавашния и миналия български политически живот.
