Политическа

"Политическият човек. Социология на политическите убеждения", София, 1936 година

Сотир Янев, 1936

Описание

Политико-философският труд на Сотир Янев върху генезиса, характера и промените в политическите убеждения на човека и обществата. Янев прави сравнителен анализ между различните европейски политически и философски школи, като не пропуска да допринесе с интересни наблюдения от тогавашния и миналия български политически живот.

За автора

Сотир Янев Дробачки е български общественик, политик, публицист и юрист. Началното си образование получава в родното си село Стоб. Завършва средно педагогическо училище в гр. Кюстендил (1904-1909), а през 1924 г. завършва висше юридическо образование в Софийския университет. Специализира право в Швейцария и социални науки и публицистика в Берлин, Германия през 1925 г. Янев членува в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), активен деец в обединителния процес на партията, преименувана в БРСДП (об.), 1932 г. с лидер Янко Сакъзов. В различни периоди Сотир Янев е близък с различни крила от македонското движение, през 1911- 1912 г. е четник в четата на Яне Сандански и завежда архива ѝ. В този период на участие в движението, той пише статии, разкази и фейлетони под псевдонима си С. Я. Хесенцев. По време на Балканската (1912 – 1913) и Първата световна войни (1915 – 1918) Сотир Янев служи като офицер с чин поручик в армията. През Първата световна война е взводен командир и адютант на 54-пехотен полк на Седма пехотна Рилска дивизия. Като адютант за изготвените от него документи ползва псевдонима "поручик Бобошевски". Награден е с Кръст за храброст – ІІ-ра степен, 1917 г. След войните Сотир Янев се отдава изцяло на политико-обществения живот. Като юрист участва в българската делегация на преговорите за подписване на Ньойския договор (1919). През 1920 г. Сотир Янев е един от основателите на в. “Светлина” в гр. Дупница.  Той е редактор е във в. “Народ”, всекидневник на БРСДП, където публикува. Сотир Янев публикува и във вестниците “Дума”, “Зора”, “Днес”, “Мисъл”, “Литературен глас” и др. Сотир Янев е избран за народен представител от гр. Дупница в ХХІІ ОНС (1927 – 1931). Той е депутат още в ХХІІІ ОНС (1931 – 1934) и ХХV ОНС (1940 – 1944), а през 1931 г. е председател на Съюза на тютюневите кооперации в България и по негов проект е гласуван Закона за тютюна. През 30-те години, неговите възгледи еволюират от социалдемокрацията към крайната десница. В ХХV ОНС той е председател на Комисията по външните работи и зам. председател на Комисията по правосъдието към НС. През 1938 г. Сотир Янев е награден от цар Борис ІІІ с орден за Граждански заслуги. С парламентарни делегации Янев пътува в Полша, СССР, Чехословакия и Югославия. Сотир Янев е адвокат и защитник по делата на Младен Исаев, Стефан Разсолков, Димитър Чернокозов през 1942 г. Участник е в акцията на Димитър Пешев против депортацията на българските евреи през 1943 г. Янев е убит от комунистическата бойна група на Никола Драганов и Йордан Петров пред входа на адвокатската си кантора на ул. “Калоян” № 1 на 15 апр. 1943 г. Негов брат е дупнишкият кмет Давидко Янев.

Източник

Сканирана от оригинален екземпляр.

Още от този автор

Военна

"От Струма до Черна", София, 1917 година

Сотир Янев, 1917

Печатна адаптация на част от военния дневник на Сотир Янев от времето му като взводен командир и адютант на 54-пехотен полк (наричани "чичовците") на Седма пехотна Рилска дивизия по време на Първата световна война.

Неотделен нито ден от моите "чичовци" от начало на войната до днес, и в книгата ми "От Струма до Черна", - читателят ще намери големо еднообразие в мотивите. То съответствува на онова еднообразие, с което се отличават преживяваните дни на бойното поле. Там всеки днешен ден прилича на вчерашния по своите събития. Естествено и преживяванията, въпреки шума и напреженията, остават монотонни.

Освен това подчертавам, че предлаганите работи са случайни, без претенция за подробна и основна разработка. Немах възможност това да сторя при бойна обстановка. Моето желание беше да запиша настроения и моменти от живота на бойното поле, преживени интимно или с моите "славни другари и незаменими чичовци".

Юний 1917 год.

Завоя на Черна. С. Я.